Опазване на недвижимото културно наследство – причини и основания

Опазване на недвижимото културно наследство – причини и основания

 

Интереса към недвижимото културно наследство в нашата страна, нараства с всяка година и като че ли скоростта на това нарастване се увеличава. В борбата по опазването му, се включват все повече и все по-разнообразни кръгове и структури на гражданското общество, като всички претендират за обективност, осведоменост и окончателност на преценките си.

Без да претендирам за изчерпателност, мисля че е крайно време, дискусията за опазване на културното наследство, трябва да излезе от рамките на вторачване в поредния скандален случай и да се занимае с  фундаменталните научни, обществени и правни причини и правила за тази специфична дейност.

В обществото витаят основно две насоки на приложно обяснение на необходимостта от опазване и охрана на културното наследство, които аз с известна условност наричам количествена и социална.

Привържениците на количествената насока, изтъкват непрекъснатото процентно увеличение на вече изградения сграден фонд, респективно формирана среда, което по икономически и екологични причини, би трябвало да задължи обществото, по-скоро да опазва вече създаденото, отколкото да изразходва ресурси за ново изграждане.

Привържениците на социалната насока, фаворизират порядките на предишни обществени устройства (всеки според социалните си предпочитания), като в много случаи носталгично пресилено, издигат в култ съответните им материални свидетелства.

В интерес на истината, следва да се признае, че и двете тенденции в същността си са верни и са обществено популярни.

Проблемът е, че са едностранни.

Именно тази им едностранчивост, е хранителната среда на две непримирими практики в дейността по опазване и охрана на културното наследство, а именно:

Така нареченият „Нихилистичен подход“. Привържениците му пледират, всичко което днес „не върши работа“, да бъде унищожено, за да даде път на инвестиционните инициативи на днешния ден;

Така нареченият „Талибански подход”[1] . Привържениците му приписват обществена значимост на културното наследство почти единствено по времеви критерий и на всеки опит на съвременното общество да обнови средата в съответствие с днешните си нужди и критерии, се гледа като на престъпление.

Именно с цел – сближаване на позициите на нихилизма и талибанщината по отношение опазването на културните ценности си струва, причините, поради които съхраняваме и се грижим за изграденото преди нас, да станат обществено известни и по-популярни.

Съгласно установените съвременни правила и практики, причините за опазване на културното наследство, се разделят в четири основни раздела:

  1. ОБЩЕСТВЕНИ ПРИЧИНИ:

Формирането на доктрини за обществено развитие в съвременния свят, започва с теорията за линейното развитие (Конт, Дарвин), продължава до концепцията за цикличното развитие (Вико, Тойнби, Бердяев, Ясперс) и достига до теорията за спираловидното развитите (Кант, Хегел, Маркс).

През 80-те години на ХХ век, започва да се оформя доктрината за устойчивото развитие. Класическата дефиниция за устойчиво развитие, е дадена през 1987г. от Г.Х.Брундланд и гласи: „Устойчивото развитие е развитите, което отговаря на нуждите на настоящето, без да отнема възможността на бъдещите поколения да посрещат своите собствени нужди.”

Европейския съюз, възприе доктрината за устойчиво развитите като политическа концепция и управленски модел, с поредица от документи, започвайки с ратификация на документите на ООН през 1997г., Програмата за развитие на Европейския съвет от 2011г. и Инструмента за сътрудничество и развитие за периода 2014-2020г. прието от Европейския парламент на 11 март 2014г.

В последния документ, полето на приложение на доктрината за устойчиво развитите е разширено до т. нар. „магически квадрат”, като към трите основни стълба – екология, икономика и социална справедливост е добавена ПАМЕТТА. В документите на ЕС, съхранената памет е наречена „културна екология”.

Особенно ценен и показателен пример в това отношение, е недвижимото културно наследство на гр. Варна. Материалните свидетелства за развитието на града, представляват пример на последователно наслагване и успешно едновременно съществуване на знания, традиции и вярвания на различни национални и религиозни общности, които са толерирали етническите и религиозните си различия и са подпомагали взаимно икономическия си просперитет. Съхраняването на познанието за този успешен модел, може да улесни настоящото развитие на града и да бъде световен пример за успешно и мирно обществено развитие.

  1. НАУЧНИ ПРИЧИНИ:

Изучаване на националната идентичност:

Изучавайки съхранената материална субстанция на недвижимите културни ценности, можем да извлечем безценна информация за обществените и културни технологии на предходните общества, от национален до кастов и групов състав. Ценното при този метод е, че докато писмените сведения могат да бъдат неточни още при създаването си, както и преиначавани по-късно, строителните свидетелства не могат да лъжат.

Съхраняване на строителната памет:

Съхраняването на строителната памет позволява използването на материали, техники и умения, основани на традицията и следва да се изследва техния потенциал за съвременни приложения.

  • КУЛТУРНИ ПРИЧИНИ:

Устойчиво културно развитие:

В рамките на изяснените принципи за устойчиво обществено развитие, съществува господстваща доктрина за устойчиво културно развитие, която изисква, съхранение на културната памет, за да може всеки културен цикъл да започва, ползвайки поуките не само на непосредствено предходния, но и на всички предишни. Съхраняването на културната памет, не задължава непременно физическото съхраняване на недвижимите културни ценности, а по-скоро, тяхното задълбочено изучаване и вярно документиране. Тя трябва да даде демократична възможност на бъдещите поколения, да ползват и развиват тези културни достижения, които решат.

Изяснената доктрина за устойчиво културно развитите е получила отражение в документите за развитие и управление на културните процеси на Европейския съюз. В „Програма 21 за култура” и в „Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване” (Decision 1622/2006/EC),  ролята на културата, се възприема равностойно на другите сфери (икономика, екология и социално развитие).

Образованието по опазване на недвижимите културни ценности:

В горецитираните документи на ЕС и ЕК, е обърнато особено внимание на образованието по опазване и охрана на недвижимото културно наследство. Обърнато е особено внимание на използване на цифровите технологии, като „език на младите”. Създаването на т. нар. „дигитално наследство”, следва да допринесе за популяризация и лесен достъп до съответните образователни степени в този сегмент на образованието.

  1. ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ:

Научното познаване на недвижимото културно наследство, пести пари в строителството.

Съществуват много случаи, в които съчетаването на древни строителни умения с възможностите на съвременните технологичи възможности, дават отлични иконмически и функционални резултати.

Недвижимото културно наследство – материална база на културния туризъм.

Към момента, за Европейския съюз, културния туризъм, заема около 40% от печалбата на предлаганите туристически пакети.

В смисъла на горното, добре поддържаните и социализирани елементи на недвижимото културно наследство, са материалното условие и базов фактор за развитие на културния туризъм.

Повишаване пазарната стойност на недвижимите имоти.

В определени райони на Европейския съюз (Тоскана, Емилия-Романя и Пулия в Италия и Прованс-Алпи-Лазурен бряг във Франция),съществува устойчива тенденция, при която ръста на повишаване на стойността на имоти – културни ценности в добро състояние, превишават всички други възможности за банково и финансово капитализиране на активи.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Опазването на недвижимото културно наследство, е изключително важен обществен ресор, който е обективно необходим по обществени, научни, културни и икономически причини. При практикуване на тази сложна и полифункционална дейност, е необходима компетентност, която да изключи фаворизирането на една от причините за сметка на другите.

Опазването на недвижимото културно наследство, се основава на най-съвременните доктрини за обществено развитие, и следва да се извършва в съответствие с правните регулации на Европейския съюз и националното законодателство,които следва да се познават и прилагат правилно.

Колкото по-добре се познават и популяризират причините и основанията за опазване на културното наследство, толкова по-малко е възможно, обществената парадигма, да изпада в крайности, като нихилизъм и талибанщина.

[1] Думата „талибански”, е употребана в смисъл на културна невъзриемчивост, а не като пример на конкретна културна практика.

Арх. Владимир Рачев

Авторът изразява собствено мнение, въз основа на над 30 годишна проектантска и административна практика по опазване и охрана на културното наследство.

[1] Думата „талибански”, е употребана в смисъл на културна невъзриемчивост, а не като пример на конкретна културна практика.

ИЗТОЧНИЦИ:

Д-р Дияна ПЕТКОВАОбществено-икономическото развитие на човечеството винаги и неизменно е съпътствано от кризи

Гл. Ас. Кремена Раянова, Научни трудове на русенския университет – 2011, том 50, серия7

 Meadcroft, J.Planning for Sustainable Development – insights from literatures of political science – European Journal for Pоlitical Research, vol 31 No 4/1997.

Мeadcroft, J. European Journal for Pоlitical Research, vol 31 No 4/1997, p. 427-454

REGULATION (EU) No 233/2014 OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL of 11 March 2014

UNESCO, Report 4: Culture and sustainable development 2009: 6

An undervalued contribution to economic growth and social cohesion’ – COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE COUNCIL, THE EUROPEAN ECONOMIC AND SOCIAL COMMITTEE AND THE COMMITTEE OF THE REGIONS. Towards an integrated approach to cultural heritage for Europe ,Brussels, 22.7.2014.

 

Статията е публикувана в сп.Архитектура – 01.2017г.