ПРОЕКТ ЗА КОНСТРУКТИВНО УКРЕПВАНЕ И РЕСТАВРАЦИЯ НА ОБЕКТ:
КАМЕНЕН КЛАДЕНЕЦ
в границите на Архитектурно-парков комплекс „Двореца” – Балчик
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ:
Архитектурно-парков комплекс „Двореца” в Балчик възниква като резиденция на румънската кралица Мария (1875-1936). Тя го нарича с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава уединеното гнездо, или днес известното име «Тихото гнездо». Строителството се извършва между 1924г. И 1936г. Две години по- късно кралицата умира, а след още две години, през 1940 г. Южна Добруджа, заедно с Балчик, е върната в пределите на България.
В началото на 20-ти век местността на югозапад от гр. Балчик, известна под името „Трите воденици”, е описвана като „закътана край морето низина с вековни дървета“ (Ламбов, А. 2004).
Местността е икзлючително богата на водни ресурси. Информация за това дава „Карта на изворите, на запад от Балчик, в близост до владенията на кралицата”. На нея са изобразени трите извора:
Налични са надлъжни разрези, които дават представа за отклоняване на притока на вода от извора Ак Бунар към многобройните водни канали и огледала (водни ефекти) в най-ниската част на комплекса.
ОПИСАНИЕ:
Обектът на анализ представлява, както елемент на инфраструктурата, така и декоративен елемент на градинското обзавеждане. Освен част от водния цикъл, той представлява изключително ценен елемент от парковата среда.
От съпоставката на каратата на изворите със сателитната снимка (1.2.3) личи, че кладенецът е част от водното трасе, водещо началото си от извора Дан Гьоз. Съществувал е още преди строителството на двореца на кралица Мария. Свидетество за това е съществуващият аналог, който се намира в границите на груповия паметник Архитектурно-парков комплекс „Двореца- Балчик” и е бил известен под името „Гюмюш бунар“ още от незапомнени времена. Датиран е от 1765г. /Пътеписи 1937-1939г.- автор: Неделчев/. При строителството на двореца, кралица Мария изразява желание кладенецът да бъде преустроен в библейски стил, като най-вероятно тогава е изграден павилионът с четири симетрични арки, в който се намира в момента.
Двата кладенеца са идентични по размер, структура, материал и декоративна украса. За разлика от експонирания “Сребърен кладенец” в комплекса, обектът на анализа е в изключително лошо състояние. Въпреки това ясно личи, че са изработени от един и същ майстор, тъй като дори фактурата на камъка, постигната при обработката е идентична.
СТРУКТУРА:
Под земята:
– камък – туфа: местен материал; характеристики – Вулканичен, лек, абразивен естествен камък с порьозна структура, с ясно видими следи от различни организми
– традиционна суха зидария от едностранно дялан камък
Над земята:
– камък – туфа: местен материал – Характеристики: Вулканичен, лек, абразивен естествен камък с порьозна структура, с ясно видими следи от различни организми
– фуга – вар, морски пясък – характеристики: материалът има сравнително фина текстура, забелязват се два различни цвята фугиращ разтвор, най- вероятно от различно време /по светъл и по тъмно-сивкав, най- вероятно по- тъмният съдържа цемент и е от по-късна намеса/
– Зидария от двустранно дялан камък, като външната част е с декоративни елементи
СИСТЕМА ОТ МЕРКИ ЗА КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ:
Липсващата част от надземната структура ще бъде възстановена в графично представяне, а оригиналът ще бъде доизграден само с намерени на място части.