ДИПЛОМНА РАБОТА
Магистърска програма “Опазване на културното наследство”
ВСУ “Черноризец Храбър”
В центъра на Варна, на ул. Преслав, в историческото ядро на града, се намира една пълна с дух и елегантност сграда. Минавайки покрай нея човек неусетно се потапя в ритмиката на фасадата и сдържаната, но изящна декоративна украса и се пренася в едно историческо време, когато тук се е намирал Хотел „Комерсиал”.
Настоящият дипломен проект има за цел да даде нов живот на това варненско архитектурно бижу, поради което бе избрана нова актуална функция, отговаряща на нуждите на града, а идейната разработка бе дарена безвъзмездно на Община Варна.
Сградата е недвижима културна ценност от местно значение. Сградата представлява архитектурно-строителна недвижима културна ценност, декларирана с Писмо № 414 от 04.02.1982г. /№ 243/ Включена е в Списък от 18.07.1973г. Сградата също така попада в Архитектурен и археологически резерват “Одесос-Варна” /ДВ бр. 83 от 1975 г./. Зоната, в която се намира е позната под името „Вароша” или „Гръцката махала” и представлява историческото ядро на града. Освен високата концентрация на НКЦ, тя е характерна и с множеството, различни културни слоеве, за които свидетелстват историческите и археологически ценности, малка част от които са експонирани.
Улица „Преслав” е най-старата търговска улица в града. Зоната е била социално и икономическо ядро на града още в следосвобожденската епоха и остава такова до средата на 20-ти век. Днес също е важен градоустройствен елемент, но вече тя носи сериозен културно-исторически смисъл и намира своята нова функция като културна туристическа дестинация. Градоустройствената обстановка в днешно време е белязана от липсата на цялостна разработка за централната градска част. Хаотичното строителство е засегнало историческата зона и значително е осакатила част от нейните елементи.
Сградата на ул. Преслав №22 представлява двуетажна масивна постройка с неправилна планова схема. Оригиналното разпределение е запазено в голяма степен. Състои се от три основни части. Западното тяло с фронт от над 33 метра по ул. Преслав помещава в партера си търговски площи, а в етажа хотелски стаи. На югозапад с калкан към ъгловата сграда на ул. Преслав 20 и с фронт към ул.Одесос е разположен така наречения салон на хотела, надстроен в по-късен етап. На север, отново на калкан със сградата на ул. Преслав 24 /Софийска банка/ има още една застройка с фасада към двора. Сградата стъпва върху нисък каменен цокъл. Конструкцията е масивна, с тухлени носещи стени и каменни зидове в сутерена. На местата където е оголена подовата конструкция на етажа личи пруски свод. Сутерена е висок 3м, като мазите са на основа – пръст. Тялото към ул. Преслав е терасирано, като нивото на влизане в търговските площи по ул. Преслав спада заедно с нивото на улицата в посока север-юг. Покривната конструкция е дървена, на повечето места, където има достъп личи, че в голяма степен са запазени оригиналните елементи.
Сградата има характеристики на провинциално неоренесансово палацо от втората половина на 19-ти век. Разпознаваема е типичната ритмична фасада с повтаряеми модули, централен подчертан вход към едно прекрасно /навремето/ вътрешно пространство, което някога е имало и голямо социално и обществено значение. Ресторантът на хотела е бил на почит, за което свидетелстват известия и реклами в периодичния печат на града. Забележителен със своето изпълнение е богато декорираният каменен балкон над входа към двора. Скулптурната украса /корнизи, рамки на прозорци, балкон, пиластри/ е изключително сдържана, в стила на италианския провинциален неоренесанс. Въпреки че фасадите към ул. Преслав и ул. Одесос са разностилни, главното изразно средство и в двете е тектониката и мащабността, близка до човека.
Късните намеси са значително малко, поради което автентичният вид е запазен в голяма степен. Преустройствата засягат главно интериора, но все още в хотелската част е запазена коридорната планова схема, разпределението на търговските площи в партера, запазена е и прекрасната покрита стълба към втория етаж, гледаща към двора.
Според информацията, предоставена от НИНКН, сградата е строена преди освобождението, за жилище на турски бей. Според същите данни през 1887г. е продадена на Стоян Великов Авренски и е преустроена в хотел. Най вероятно е надстроена и тогава е поставена годината над вратата към двора. В архивния проект от 1910г. обаче, като собственици са записани наследниците на Ахм. Зюмрюолу и най-вероятно и това е било името на първия собственик. За по-късната надстройка на салона съществува оригинален проект в Архива на Община Варна. Чертежите от 1910г. , чиито автор е инж. Гайтанджиев са проверени от арх. Дабко Дабков и утвърдени на 20.05.1910г . По всичко личи, че проекта е претърпял промени при изпълнението, тъй като реализацията значително се различава с одобрения проект. По-късно, по времето на социализма обектът е бил общежитие, собственост на Жилфонд. Предполага се, че сградата отново е претърпяла редица промени, за да задоволи нуждите на нововъведената функция.
Към момента сградата на бившия „Хотел Комерсиал”, както е известна сред варненци, е държавна собственост и с нея разполага Областинят управитрел на гр.Варна. Днес, вече над 10 години е неизползваема, заключена и неподдържана. Последно в нея са се помещавали Дружество „Социално-подпомагане” – гр.Варна, Дом на ученика, Национален Педагогически център – гр.Варна, както и офис на Български Бизнес Блок. За това свидетелстват табелите, които все още стоят по фасадата и продължават да загрозяват това бижу на гр.Варна.
Главната цел на проекта е неговата актуалност и приложимост. С оглед на това поставената задача и изпълнената функционална програма са обвързани със заложените изисквания към общините в Законът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, приет от ХLIІI Народно събрание на 23 юни 2016 г. Според тях всички общини трябва да сформират регионални звена за Опазване на недвижимото културно наследство в срок от една година. Настоящият проект има за цел да адаптира неизползваемата в момента сграда в Музей на архитектурата, представящ богатството и многообразието на Варна и региона, който да се съчетае с новото седалище на общинската администрация, а именно новото звено „Недвижимо културно наследство”, към Дирекция Архитектура.
Концепция:
Най-достоверна информация за обекта в неговата цялост и автентичност носи кадастралната карта от 1950г. от Община Варна. Целта е да се възстанови застройката по ул. Одесос, на североизток, като се запази традиционната градоустройствена схема, съществувала някога. Така се възстановява дворното пространство, изолирано от улиците, и се преразказва атмосферата на някогашната вътрешна градина с прочутата мраморна чешма. Тъй като няма данни за архитектурата на съборената някога част към ул.Одесос, новата застройка е решена в контрастна по стил модерна архитектура. Семплият геометричен подход към формообразуването и вертикалните градини, които образуват озеленените фасади имат за цел да извадят на преден план изящната неоренесансова архитектура на недвижимата културна ценност. Апликирането на типичните за стила отвори с каменни рамки върху фасадата към двора има за цел да приложи по един нов начин имитативната архитектура и да отдели визуално старото от новото.
Намеса:
В проекта е предвидена реставрация на съществуващата сграда с минимални намеси в разпределението на партера и нова пристройка и надстройка, които са разширение на Музейната част. Запазват се изцяло оригиналните фасади, покривната конструкция, междуетажната подова конструкция – пруски свод, възстановяват се зазиданите отвори на дворната фасада и се възстановява дворното пространство с прословутата сред старите варненци чешма. То става обществено пространство със свободен достъп. Автентичността на сградата е запазена в най- висока степен, а новата част максимално щадяща към съществуващата материална субстанция. Намесата с надстройката в северната част е минимална като площ и главно има за цел да покрие необработения калкан на сградата на ул.Преслав 24 /Софийската банка/. Вертикалната комуникация и подходите са съобразени с Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ, бр. 54 от 2009 г.). Това е осигурено чрез съвременни технически средства като асансьори и подемници за инвалидни колички, където има нужда. Сградата е изключително стара и непригодна за осигуряване на рампи с подходящ наклон, за това се препоръчва използването на съвременни съоръжения, които пестят място.
Археология:
Тъй като сградата попада в границите на Архитектурен и археологически резерват “Одесос- Варна”, важно е да се отчете възможността за разкриване нови археологически находки при
слизането на нивото на сутерена. Това следва да стане ясно при спасителни разкопки. Техния резултат би дал друго развитие на проекта в посока реставрация, консервация и експониране на вероятните археологически находки.
Мисията на дипломния проект е да провокира институциите към подобен вид подход в работата със сгради – недвижими културни ценности. Адаптирането на такива запуснати и застрашени културни ценности и внасянето на нова функция, актуална на времето си,
породена от определена нужда е начин те да се възродят. Оползотворяването на недвижими културни ценности в лошо техническо състояние ще гарантира тяхната постоянна поддръжка и доброто им техническо и естетическо състояние. Тогава градът би приел облика на една истинска европейска културна столица.
арх. Ирина Рачева
June 01, 2018