РЕСТАВРАЦИЯ НА КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА “НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ НА СВ. ДЕВА МАРИЯ”

РЕСТАВРАЦИЯ НА КАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА “НЕПОРОЧНО ЗАЧАТИЕ НА СВ. ДЕВА МАРИЯ”

ул.”Преслав” №43, гр. Варна

ИСТОРИЯ:

Католическата църква “Непорочно зачатие на Св. Дева Мария” се намира на ул.”Преслав” №43, гр. Варна. Сградата е архитектурно- строителна недвижима културна ценност от местно значение, декларирана 1982г. /Декларационно писмо №414 от 04.02.1982г./.

През 1883-1885 г. е построена първата католическа църква на гр. Варна с безрезервната и голяма финансова помощ от страна на австро-унгарския император Франц Йосиф I, както и с помощ от Франция. Църквата се нарича “Непорочно зачатие на Св. Дева Мария”. Девет години по-късно италианският консул във Варна дарява на църквата великолепен олтар от бял мрамор, докаран от Генуа.

Храмът е построен по проект на италианския архитект Валентино дел Антонио от Модена, а през 1912 и 1927 години е пристроявана и ремонтирана. Църквата е еднокорабна, с притвор, апсида и висока кула. Централният й вход е към улицата. Архитектурната стилистика се отнася към неоготическите католически катедрали. Има изключително близък по размери, композиционни и стилови характеристики аналог в гр.Русе, където е центърът на Никополската католическа епархия.

В първите години на т. нар. “народна власт”, от 1945 до 1952 година, в България започват гонения срещу католиците. Те биват обвинявани в предателство към страната и шпионаж в полза на западни държави и Ватикана, а това е добър повод църквите им да бъдат затворени. Тези събития не подминават и католическия храм “Непорочно зачатие на Св. Дева Мария”.

В последвалите години невъзможността за поддръжка на сградата води до там, че храмът започва постепенно да се руши и разграбва. През 1973г. окончателно е затворен. Това оказва ускоряване на процесите на разрушение. Дълги години постройката стои в изключително лошо състояние, оградена със строителна ограда, въпреки че се намира срещу реновираната сграда на Общински съвет. Така първата католическа църква във Варна достига до наши дни в руинно състояние, а документалното наследство свързано с нея е изчезнало.

През 1995г. стените и сводовете са полуразрушени. Големите надлъжни пукнатини в наоса, който е силно изкривен и тежкия товар, който стените трябва да носят, правят конструкцията накъсана и връзките помежду й – разрушени. Скелетът, пазещ образът на сградата, е унищожен – само на изток фасадата дава някаква информация за оригиналната архитектура на църквата.

През 1996г. католическата общност във Варна поръчва проект за реставраця и го праща за одобрение от епархията в Русе, която да определи програмата за реставрация. Проектът е изготвен от арх.Владимир Рачев, инж.Сеттимо Пасти /конструкции/, инж.Алфио Кантиноти /ОВ и Ел./ Поради редица неуредици/финансови и нотариални/ ремонта не потръгва.

Проектът започва да се реализира през 2016г., след като всички неуредици вече са преодолени. Главната цел е да се овладее критичното състояние на Църквата и да се ликвидира дългосрочната заплаха от разрушаване, като се цели автентичното й архитектурно възстановяване. Така, след първото постъпление на средства от “Renovabis” и “Kirche in Not”, са предприети и първите стъпки за възстановяване на храма. На 18 септември 2006 год. се прави първа копка на реконструкцията и възобновяването на църквата. С песни и благословията на Никополския владика Епископ Петко Христов започва реконструкцията на католическия храм.

След дългогодишен ремонт на 9 декември 2013г. беше извършена Тържествена литургия и храмът отново отвори врати.

РЕСТАВРАЦИЯ:

Разглежданият обект е религиозна сграда, което е причина за строго определената й функция и начин на ползване. От края на 18 век до днес за настъпили промени в католическата църква, като институция, но каноните и обичаите на вярата са автентични и до днес и ревностно се изпълняват и почитат от варващите.

Варненската католическа църква е типичен представител на провинциалната религиозна архитектура в Източна Европа. Множество аналози могат да се видят в Полша, Унгария, Словения. Плановата схема е характерна – с полукръгла апсида, зала с 96 седящи места, засводен с готическа арка вход към улицата. Отстрани на входа са стълбата за балкона и изповедалнята. Оригиналната покривна конструкция на храма е била изключително интересна. Образуващите ребра на типичните готически сводове са изпълнени от слепена дървесина, а между тях е била накована дъсчена обшивка. За съжаление този метод е изключително труден и скъп, поради което възложителят избра алтернативен строителен метод. В реставрационния процес покривната конструкция е изпълнена от стоманобетонови скатове и метални рамки в интериора в същата форма като оригиналните дървени ребра, а между тях гипсокартон. Уникална е оригиналната вентилационна система, която е запазена и в новия проект. За фасадната стена към улицата има данни че в началото е била облицована с камък, но по-късно е измазана, като ъгловите пиластри, корнизите и рамките на прозорците са запазени в автентичния материал. Както всеки католически храм функционалната структура и на този е съставена от характерните елементи – олтарна стена, олтарна маса с 3 стола, амвон и кръщелна купел в ляво от олтарната маса, зала за посетители и изповедалня. Възстановеният в автентичната си форма балкон е мястото за хора при тържествени служби. В дясно от олтара има малък орган, който оглася придобилата нов живот зала на църквата. Всички дървени елементи в интериора, като ламперии, мебели, парапети, олтарна стена, олтарна маса, столове и амвон са изпълнени в Полша в семейна фабрика, работеща с традиционни методи. Всеки от тях е изпълнен по специално изготвен проект от проектантския екип на „Студио Рачеви”.

Поради оскъдните графични и писмени за интериора на църквата, при реставрацията са интегрирано и елементи със съвременно звучене. Такива са осветителните тела, оформлението на пиластрите, образуващи членението в интериора, като и някои чати от обзавеждането- олтарната стена и парапетът на балкона.

Любопитно е, че за да завърши църквата енорийският свещеник Яцек Войчик искаше апсидата да бъде изрисувана. Тази чест той подари на проектантския екип, и след седмица работа по апсидата, църквата бе завършена.

Католическата църква “Непорочно зачатие на Св. Дева Мария” в град Варна е не само единична недвижима културна ценност, част от характерен за града ансамбъл по ул.”Преслав”, но и характерен композиционен елемент в градския исторически пейзаж. Както в миналото, така и днес, високата камбанария се извисява над жилищнитно-търговските сгради по западния фронт на улицата. Тя играе важна роля в силуета на улицата, като вертикален композиционен акцент.

Храмът ,освен материална стойност като културна ценност, притежава и нематериална такава. Той винаги е бил не само църковна сграда, но и духовно средище на католическата общност във Варна. Това е място, където до ден днешен се изпълняват регулярните служби, но и се осъществяват много благородни и благотворителни дейности. Католическата църква има висока роля в духовното развитие на града, поради крепкото отстояване на християнството и християнските ценности, дори в най-лошите години в историята на града. Тя винаги е била пазител на вярата и доброто и може би това й е дало сила да устои жестоките набези на времето. Представлява важно духовно средище на католическата общност, както и нейни приятели от други вероизповедания. Нейната стойност надскача материалното и достига едно духовно, социално и културно ниво.

 

Category
Културно наследство, Обществени сгради